Сбъдната мечта

« публикувано на 05-09-2008 @ 2:38 pm » 15 драскачи »

“Когато слънцето залезе, аз няма да бъда там, за да те пазя…”

Небето е мрачно. Прекалено навъсено. Никога през живота си не съм го виждала такова… Облачно, прошарено във всички нюанси на сиво-синьо-черното. Красиво е, наистина, но някак си коварно! Побиват ме тръпки, когато гледам наситените бели дамги между отделните цветове на страшния небосклон. Не се задава буря, а нещо по-опасно и по-тягостно за душата ми. Като че всичко е решило да се стовари върху мен, със страшната сила на отговорността, с неизбежното чувство за отчаяна съдба.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, destiny, lifestyle

Паднал ангел

« публикувано на 17-09-2008 @ 7:01 pm » 9 драскачи »

“Виж сега, дяволът е най-красивият от всички ангели…”

Част I.

Отново в тъмната стая. Паралелепипеда на мисловния ми затвор. Отпуснат в креслото, вдигнал крака върху бюрото, проследявам кълбетата дим, които в танца си биват засмукани от въртеливото и изкусително движение на вентилатора. Образуват се странни форми всеки път. Цигарата ми догаря. Опитвам се да я изгася, но пепелникът е вече пълен. Бюрото, винаги ми се е явявало помощник. След многото случаи заедно, аз ще му се отблагодаря като загася последната си цигара за нощта в него. Няма да изпита болка, неодушевен предмет. Мебел, създадена с целта да ми служи и да улесни съществуването ми.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

С дъх на тамян

« публикувано на 26-09-2008 @ 3:23 am » 11 драскачи »

“Всяка нова тръпка от неизвестен източник, превъзбудата от вероятността да бъдеш “никой и всеки” в следващия момент от живота ти, са движещата сила в машината на нощта…”

Част II. » “Част I. Паднал ангел”

Прекрасно е! Обожавам неочакваните неща. А неочакваните красиви такива - ме удрят право в мозъка. Не е точно душевен оргазъм. Не мога да кажа, че е сбъднатата ми мечта, но… има някакво изящество у нея. Продължавам да си мисля с наклонена надясно глава. Един угрижен поглед, вторачен в притворените й неспокойно трепкащи клепачи. Красива е.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Гонитба на съзнанието

« публикувано на 28-09-2008 @ 8:24 pm » 22 драскачи »

“Въртиш се в кръг, когато нещо не ти е ясно.
Спираш да мислиш трезво, когато нещо не ти е ясно.
Разбираш че краката ти тежат, когато нещо не ти е ясно…
Продължаваш да тичаш в тъмното, със затворени очи,
когато усещаш че нещо ти е ясно…”

Част III. » “Част II. С дъх на тамян”

Обожавам черно бялото. А когато на такъв фон има контраст с червено - се изпразвам душевно. Няма такова удоволствие. Не ми действат природни пейзажи, перфектни натюрморти или творби на Гоген и Ван Гог.
Мисля си за Франк Милър и идеала в простотата на неговият “Sin City”. Любим мой филм. Когато го гледам изпитвам задоволство. Нещо повече от удовлетворение. Някак ми действа успокоително. Зная, че е прекалено кървав (а кръвта там се забелязва), но съм повече склонен да приема комикс измислицата като даденост и да са насладя на двучасовото сайкик творение.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Флирт срещу стената

« публикувано на 30-09-2008 @ 3:23 pm » 4 драскачи »

“Не можеш да спреш, нали? Никога не си могъл. Честно казано не знаеш как! Разбира се, че можеш… стига някой да ти покаже правилния път. А пътища много! Обожаваш потайностите, а аз обожавам тази твоя слабост…”

Част IV. » “Част III. Гонитба на съзнанието”

Продължих по главния булевард. Ходене. Хубаво занимание, за който го може. Понякога се чувствам изморен за подобни преходи, друг път отнякъде появила се енергия изпълва крайниците ми и не се спирам нито за миг. А ползването на возило… не, не и сега! Ще се замечтая и ще мина през някое кръстовище на червено - не е добра идеята.

Булеварда беше студен. Усещах го. Може би не толкова студен, колкото охладен от тази невероятна странно-дъждовна нощ. Небето ставаше все по-светло. Заформяше се лек поток от автомобили. Бройката им постепенно се увеличаваше. Засилвах крачка и продължих към Филип. Когато позвъних на входната му врата, градът вече беше буден… шумът от делата на сляпо съществуващите ме изпълваше със спокойствие. Знаех, че нищо нестандартно не можеше да се случи сега - успокоих съзнанието си. Филип отвори вратата…

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Привлекателна самота

« публикувано на 03-10-2008 @ 10:17 am » 19 драскачи »

“Отваряш очи и поглеждаш. Протягаш ръка, за да докоснеш. Вдишваш дълбоко, за да подушиш. Наостряш уши, за да чуеш. Разстилаш език по повърхността, за да вкусиш…
Уви, оставаш празен - съзнанието ти не възприема така както би желало…”

Част V. » “Част IV. Флирт срещу стената”

Превъртах в мислите си част от последните думи на Филип към мен. Въртях ги, въртях ги, обърквах се все повече, докато в крайна сметка не стигнах до участъка. Колкото и да се радвах на миксера в главата си, трябваше да го спра.
На входа беше пълно с униформени. Всичките със сериозни физиономии. Дори не разговаряха помежду си. Изглеждаха като надрусани. Или по скоро, като група хора, видяли месията… или изплашени от някакво “друго” свръхестествено събитие. Загледах ги, покатерих стъпалата и влязох вътре с лек присмех. Пазители на реда - така стреснати?!

Кимнах на дежурния, който набираше някакви неща в компютъра си. Беше изпотен, отдалечe си личаха капките пот, спускащи се по лицето му. А определено не беше горещо! Усещах, че избилата течност е студена, породена от страх. Но от какво?
Това ми повлия и на мен. Станах сериозен, изчезна мнимата усмивка от лицето ми и попитах за Клара. Пратиха ме към бюрото й, а за да стигна до там знаех какво ще последва.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

В хватката на желанието

« публикувано на 05-10-2008 @ 7:33 pm » 8 драскачи »

“В търсене на феноменалното… обикновен начин, да докажеш на себе си, че нищо не струваш. Ти си най-обикновен субект, тръпнещ от самота. Безпричинно викащ насред тълпата - объркан, когато някой се спре и ти подаде ръка…”

Част VI. » “Част V. Привлекателна самота”

Патрулът спря точно до мен. Шофьорът излезе от колата и ми помаха. Надигнах глава, посочвайки запалената цигара. Онзи помаха още по-дръзко. Направих физиономия, при което нервите му вече не издържаха и той тръгна към мен.

- Детектив Ейнджъл, случаят е спешен. Имам нареждането да ви отведа в участъка по най-бързия начин! - звучеше уплашено.

Знаех защо! Глупавият началник режеше такива като него още в първия месец от пребиваването им в участъка. Кофти тръпка, но може би единствения метод да направи мъже от тях. Нещо, което рутинната подготовка не е способна да постигне… с години.
Нямаше смисъл да се опъвам, току виж ме напъхали в багажника. Облизах дланта си, изгасих горящата цигара в нея и я подадох на сержанта срещу мен. Последният се ухили, взе я и с два пръста понечи да я метне на пътя. Хванах ръката му, усмивката му изчезна от лицето. Без да отлепям поглед от него, с другата ръка набутах фаса в шепата му и с двете заедно стиснах юмрука му. Кимнах и тръгнах към колата.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective