« публикувано на 15-03-2010 @ 7:34 pm » 7 драскачи »
фотография: Веселин Драгов
слушайки: малки строеви циклопчета, групово размахващи цвекла от стомана…
Тази пръдня дори кавички не заслужава. Не само синдромът (ако ми позволите да го класифицирам по този начин), ами и заглавката на най-популярната (а)социална/(а)социализираща структура. Известно ви е, че като член (неклатушкащ се, а направо пробивно-настъпващ) на Льо Резистанс, няма как мнението ми към Facebook да се промени (толкова) лесно.
Ако ви е писнало от толкова слюнки по любимото ви ежедневно занимание, или многото отворени (и в последствие затворени) скоби, напуснете… сега!
И докато другарите ми умират в окопите, лишени от интернет свързаност, опитвайки се да я доставят на други, житейската пътека непрестанно бродира нови и нови… тежки съдби. Кои от тях (ще) се помнят, кои не - само горестта човешка би могла да реши. Е, разбира се и капацитета на мозъчното оборудване не бива да се пренебрегва. Сега, ако си прост спесимен… много е вероятно да си останеш прост. Ако ще и две фунии да ти натикат в кутницата!
Да продължим лекционално (или както Презвитер Козма би казал: “Оралните забежки са чиста проба вагинално недоволство - поправете се/ме!”)…
искам още…
« публикувано на 12-03-2010 @ 7:29 pm » 12 драскачи »
фотография: “The Seventh Seal”
слушайки: Basil Poledouris - Atlantean Sword
- А ти от колко време си тук?
- По-малко от година.
- И… харесва ли ти? Какви всъщност са заниманията на такова място. Прилича ми на звучно изчертана злокобна дупка, гравирана нишкообразно с плесен от мухлясъл залък, свит като гнездо, за група необуздани лястовички.
- Въпрос на преглъщане. Не, тук няма занимания. Има си цел на престоя.
- А ти с какво се занимаваш толкова дълго, че… не си изпълнил целта, за да се махнеш?
- Посрещам. Досаждам и изпращам… след това.
- След това какво?
- След това - нищо, поех си дъх - след това, като разсъбличане на разума, зависи единствено от теб.
- Но частица от бълбукащата ирония… се разстила по твоите плещи, нали?
- Малко.
- Колко малко?
- Колкото пожелаеш. В случай, че успееш да налучкаш силата на тежестта. Нещо като… цената на въздуха или вълнението на горчивите мисли.
- Целият тест ли е… свързан с такива глупости?
- Отнасяш се несериозно. Що за разум трябва да имаш, предвид факта, че пред най-важното изпитание в… хм… не бих го нарекъл животът ти, задаваш подобен род нимфоманизми?!
- Не те разбирам.
- Минаваш във фтора фаза.
- Казва се втора.
- Зная, а ти?
искам още…
« публикувано на 11-03-2010 @ 4:37 pm » 9 драскачи »
фотография: Tumblr
да се чете: на къси пасове, с леко подмолно забързване…
Скуко-мълвие обзема всички,
със боти, гуменки и цвички.
Малка птичка пее във небето,
бебенце - оаква си гърнето.
Пече ми във очите,
стоплям си гърдите -
с вдишване обзорно
мисля си за порно.
искам още…
« публикувано на 10-03-2010 @ 3:11 pm » 12 драскачи »
фотография: The Film List
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма
Ако искате да сте осведомени, но кратки в коментарите си, най-вероятно вече сте чули оприличителни сказки по адрес на новият филм на годината. Приключение е да видиш жена, вдигаща статуетката на чичо Оскар, още повече… ако и в двете си ръце държи по една такава.
Катрин е на инч от безупречността на добрия режисьор, базирайки се на носталгичните ми познания от миналото. “Критична точка” и “Странни дни” са велики по една или друга причина.
Но фокусът този път не пада върху старите лаври, а върху новите отплюнчени неща (както би казал Ицо Гърбов) от горната част на небцето, докато обсъждате лентата на бившата аватар муза.
Заслужава ли “Войната е опиат” (придържаме се към превода) наградите, които вече са факт, поставяйки много нови параграфи в историята на Академията?!
искам още…
« публикувано на 09-03-2010 @ 6:42 pm » 6 драскачи »
фотография: Олег Панфилов
слушайки: недоверието в ушите си…
Казват, че родители и родина… не се избират. Щом казват (хората), би следвало да им вярваме. Може и да сме опортюнисти докрай, но едва ли ще доживеем много. Такива или ги трепят (рано), или някоя друга форма на порок ги прибира… пак рано.
Подобен е случаят и при животните. Не че съм някакъв върл почитател на Чарлз Дарвин, но да приемем, че от маймуна човек може да стане, отколкото от тазобедрената кост на Адам, пукната преди две лета по време на зимната ваканция (докато карал ски в Аспен).
Като цяло престоят в зоологическата градина може да те направи повече животно, отколкото питомен любимец от фауната, годен за показване пред… цивилизованите животни.
Като цяло - да. Ако зоологическата градина не се намира в Русия.
Защо ли…
искам още…
« публикувано на 08-03-2010 @ 9:57 pm » 16 драскачи »
фотография: Олег Панфилов
… са се случвали какви ли не смъ(р)тно вероятни и бълнуващо невероятни неща…
Давало се е ребро, изгаряли са се очи, водила се е война, пила се е отрова, филосолфствало се е срещу стена (дори без огледало) с един единствен анонимен череп в ръката.
Рязани са пръсти, покорявани са върхове, взривявани са сгради, сътворявани са скулптори (понякога с ръце - широко затварящо очите душевно вдишване, понякога - без, обладавайки стихията на мълчанието).
Потъвали са кораби, композирани са мелодии, пробягвани са километри, разлиствали са се дръвчета, събаряни са кули, призоваван е дъжд, макар и летен…
Всичко това, че и повече… далеч, отвъд пределите на въображението ви, винаги се е случвало… в името на жена. Една жена. Жената.
искам още…
