« публикувано на 10-03-2010 @ 3:11 pm » 10 драскачи »
фотография: The Film List
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма
Ако искате да сте осведомени, но кратки в коментарите си, най-вероятно вече сте чули оприличителни сказки по адрес на новият филм на годината. Приключение е да видиш жена, вдигаща статуетката на чичо Оскар, още повече… ако и в двете си ръце държи по една такава.
Катрин е на инч от безупречността на добрия режисьор, базирайки се на носталгичните ми познания от миналото. “Критична точка” и “Странни дни” са велики по една или друга причина.
Но фокусът този път не пада върху старите лаври, а върху новите отплюнчени неща (както би казал Ицо Гърбов) от горната част на небцето, докато обсъждате лентата на бившата аватар муза.
Заслужава ли “Войната е опиат” (придържаме се към превода) наградите, които вече са факт, поставяйки много нови параграфи в историята на Академията?!
искам още…
« публикувано на 09-03-2010 @ 6:42 pm » 6 драскачи »
фотография: Олег Панфилов
слушайки: недоверието в ушите си…
Казват, че родители и родина… не се избират. Щом казват (хората), би следвало да им вярваме. Може и да сме опортюнисти докрай, но едва ли ще доживеем много. Такива или ги трепят (рано), или някоя друга форма на порок ги прибира… пак рано.
Подобен е случаят и при животните. Не че съм някакъв върл почитател на Чарлз Дарвин, но да приемем, че от маймуна човек може да стане, отколкото от тазобедрената кост на Адам, пукната преди две лета по време на зимната ваканция (докато карал ски в Аспен).
Като цяло престоят в зоологическата градина може да те направи повече животно, отколкото питомен любимец от фауната, годен за показване пред… цивилизованите животни.
Като цяло - да. Ако зоологическата градина не се намира в Русия.
Защо ли…
искам още…
« публикувано на 08-03-2010 @ 9:57 pm » 14 драскачи »
фотография: Олег Панфилов
… са се случвали какви ли не смъ(р)тно вероятни и бълнуващо невероятни неща…
Давало се е ребро, изгаряли са се очи, водила се е война, пила се е отрова, филосолфствало се е срещу стена (дори без огледало) с един единствен анонимен череп в ръката.
Рязани са пръсти, покорявани са върхове, взривявани са сгради, сътворявани са скулптори (понякога с ръце - широко затварящо очите душевно вдишване, понякога - без, обладавайки стихията на мълчанието).
Потъвали са кораби, композирани са мелодии, пробягвани са километри, разлиствали са се дръвчета, събаряни са кули, призоваван е дъжд, макар и летен…
Всичко това, че и повече… далеч, отвъд пределите на въображението ви, винаги се е случвало… в името на жена. Една жена. Жената.
искам още…
« публикувано на 04-03-2010 @ 7:29 pm » 21 драскачи »
фотография: животът е една голяма кучешка захапка прегръдка…
слушайки: материализирани спиритуални нагласи…
~ Той диша
От време на време. Понякога забравям. Когато има какво да спре дъха ми. След това викам, като че… отново се раждам, не че си спомням какво е било тогава, когато пъпната връв е била най-интересното нещо по тялото ми, с което да се забавлявам.
Сантиментално е, понякога забравено, но в повечето случаи води до… мълчание!
~ Той не мисли
Грубите неща. Недодялано подхождам, докато не стъпя накриво и глезенът не изроптае в агоничен пристъп на музикална композиция. Къде е сладкото ли? В изненадата. Не винаги отплесналия се шамар на бащиното тяло е наказателна процедура. В повечето случаи - същински извор на магнетизъм. И когато пулсиращата болка, под формата на розови бузки, спре да кънти в ушите (може и отляво, може и отдясно… зависи от коя страна на фотьойла стоя) - нещата са съвсем други - и някак… философски!
искам още…
« публикувано на 02-03-2010 @ 11:48 am » 18 драскачи »
фотография: тематични новини
слушайки: орань и копань, баш до зарань…
Предстои ви да “преживеете” нещо невероятно. Нещо необяснимо… Нещо - отвъд предела на познатите ви граници.
Тук сменяме канала, тъй като не всички си падат по “Outer Limits”, а и ако трябва да бъдем честни - началото е яко, ама сериалът… хич не [ме] кефи!
Със следващото превключване обаче, улавяме момента, в който клощавият рижав полицай от “Първа кръв” (туй е Рамбо, да не се чудите) страшно много започва да ни прилича на Хорейшо. Въобще… ама въобще не е куул през онези години, в онези кадри!
И след като достатъчно (умело или не) се разсмърдях[ме] около черните хеликоптери, мисля че моментът на истината настъпи.
Смятате, че новините, които ви пробутват като полуфабрикатно качество са… истински? Расли на кокал? Или че имат бандерол? Не! Менте са - менте до менте (нещо като “гъз до гъз и до гъза - пак гъз”). Корейските заводи за бутафории няма да ни смогнат, ако трябва да покрием с етикети всички онези лъжи, които ни наобикалят.
Темата (не на НОВА) е следната: връзката между Анастасия Мозер, нейния баща и основополагащата идеология (а и химия) на генно-модифицираните организми.
искам още…
« публикувано на 01-03-2010 @ 3:29 pm » 18 драскачи »
фотография: FFFFOUND!
вплитайки се: през мътно-червеникавата, съвсем черна, дантелена забрадка…
- Обичахте ли разходките?
Понякога шумът от предстоящото разлистване, онази имагинерна симфония, често доближаваща се до абстинентната илюзорност, сред която цъфтеех, беше за предпочитане пред скърцащите маневризми, идващи изпод колелцата на инвалидната му количка.
- Значи, обичахте разходките?
Не повече от възможността да прелитам. Над града.
- А колко често получавахте тази възможност?
Достатъчно често. Моментите на… ~ моментите ~ Моментите на впити до осмукано червено устни и чисто бели, като след сълзи, очни ябълки. И една луна в отражение, бълваща емоция след емоция, затихващи погромно в храма на страстните (ни) души. Притежавах такава. Тя ми даваше възможности…
искам още…
